"Лудогорец" - опит за презареждане в преходен период

“Лудогорец” се намира в интересен период. Властелинът на българския футбол в последните години се разделя с треньора Пауло Аутуори и със спортния директор Методи Томанов. 

Отборът не върви така, както сме свикнали да го виждаме. Колеблив е в първенството (това не е нещо ново през есента) и за първи път записа две поредни загуби в групи на Лига Европа - още на старта. Какво се случва в Разград? Нещо обичайно - просто “още един ден в офиса” или е началото на опит за презареждане на матрицата заради очевидното изчерпване на отбора и достигането на определен праг в клуба?

Напускането на Пауло Аутуори

Не е изненада, ако човек следи процесите, пък дори и да не е в клубната “кухня”. Независимо от уверенията на Кирил Домусчиев в интервю за “Диема” наскоро, че бразилецът е човекът за тази работа, изключително добре подготвен и компетентен е, тренира отбора като никой друг и т.н. и т.н.

Истината е, че Аутуори не се чувстваше щастлив в България и това му личеше дори само по телевизията. По информация на Клуб Z носителят на “Копа Либертадорес” в Южна Америка е имал по-различни очаквания от това, което е заварил в Разград.

Би трябвало да се предполага, че той ще се сработи идеално с огромния брой свои сънародници в отбора и нещата в съблекалнята и на терена ще вървят още по-добре. Не е станало така. Аутуори има виждания за играта, които не се споделят в тима или най-малкото трябва повече време това да се случи.

Вчера опитният специалист е заявил за бразилска медия, че причината да си тръгне е уволнението на Методи Томанов - човекът, който го е довел в клуба. Доста обиграно и “политически коректно” обяснение от страна на Аутуори. Само че не е вярно. Наставникът е искал да напусне още преди седмици. Двамата с Томанов са имали разногласия по селекцията и развитието на отбора.

Безразборната смяна на треньори - “играчка-плачка”

През годините Кирил Домусчиев показа, че не храни кой знае какво уважение към институцията на треньора и съответно към хората, които заемаха позицията. Наставници бяха сменяни между два мача от евротурнирите, но пък това работеше. Ивайло Петев беше освободен през 2013 г. след загуба от Слован (Братислава) в квалификациите на Шампионската лига. Наследникът му Стойчо Стоев спечели реванша и макар да отпадна от турнира, влезе в групите на Лига Европа и на следващата година игра осминафинал с “Валенсия”, като преди това зрелищно изхвърли “Лацио”.

През 2014 г. нещо подобно се случи и със Стоев. Той бе махнат между двубоите с “Партизан” в Шампионската лига. Човекът който пое отбора - Георги Дерменджиев, влезе в групите на най-комерсиалния турнир - прескочи “гробарите”, а след това и “Стяуа” с помощта на футболния съспенс “Козмин Моци”. 

Дотук добре. Кой знае защо сътворилият подвизи и паметни битки в групите на ШЛ Георги Дерменджиев беше уволнен, а на негово място застъпи португалецът Бруно Рибейро. Освен с куп гафове, той ще бъде запомнен и като “приятел и душеприказчик" на Жозе Моуриньо. Помним какво стана - срамно отпадане от молдовския “Милсами” и нулева европейска година.

Нататък треньорските назначения и смени отново лъкатушеха. Имаше един странен и неоправдан избор - Едуард Ераносян. И два удачни - завръщането на Дерменджиев и привличането на Димитър Димитров. След края на миналия сезон обаче Домусчиев реши да “надгради” с Аутуори, а Херо излезе от групите на Лига Европа с “орлите” (и отпадна от “Милан”) и защити за пореден път шампионската титла. Явно тези постижения се били недостатъчни.

Сега на пангара е Антони Здравков - асистент на Аутуори. Да видим докога.

Домусчиев каза няколко пъти, че оттук нататък “Лудогорец” ще бъде трениран само от чужденци, тъй като българите не са достатъчно квалифицирани (долу-горе така прозвуча). Ако сте чели внимателно (или пък си го знаете), няма как да сте пропуснали при какви треньори “орлите” постигнаха най-големите си успехи в Европа.

Уволнението на Методи Томанов

Голямата изненада на вчерашния ден. Бившият защитник на ЦСКА от може би най-великия период на “червените” минава за може би най-доброто футболно око в България, що се касае до избор на чуждестранни футболисти. Особено в началото на “проекта” той нямаше грешен трансфер, а за някои асове не са плащани купища пари, както се предполага. Всеизвестно е, че Марселиньо, примерно, е бил нискоразреден играч.

Томанов е бил най-довереният човек на Домусчиев, когато босът е искал да знае какво точно се случва в отбора - със селекцията, процесите, развитието и т.н.

Защо е освободен Томанов? По информация на Клуб Z, най-общо казано заради превишаване на правата. Някогашният железен краен защитник (иначе “тиха вода”) имаше огромно влияние и власт, които от известно време не е упражнявал по най-добрия начин.

Херо почти открито казваше, че не се разбира с Томанов, който имаше привилегията да се разпорежда с абсолютно всички входящи трансфери в “Лудогорец”. Той не е допускал друго мнение за играч, нито пък идеята, че някой различен от него може да докара футболист в Разград. Димитров е представял списъци с играчи, които са били пренебрегнати.

Е, накрая всеки майстор си намира майстора. Ролята на Томанов обаче никак не е за пренебрегване. Липсата му отваря огромна дупка. Кой ще го замени? Този човек имаше спортната власт в клуба - движеше трансферите, привличаше треньорите, имаше поглед върху отбора и всичко, което се случва в него. 

А някои от последните трансфери на Томанов поне за момента не изглеждат удачни. “Лудогорец” взе южноафриканеца Мей Махлангу на пост, на който разполага с няколко играчи - дефанзивен халф. Същото донякъде се отнася и за нападателя Жуниор Брандао. Той е “тежък център”, подобно Клаудиу Кешеру. Междувременно шампионът се раздели с един от най-важните си футболисти - Върджил Мисиджан. Холандецът даваше бързина и нестандартност в атака, вкарваше и голове. Негов заместник? Няма. За ролята на Мисиджан ще се разчита единствено на по-непостоянния и не толкова разнообразен Джоди Лукоки. 

През юни беше привлечен афишираният като румънски национал Драгош Григоре, който още не е изиграл и една минута. Вечно контузен е.

Отборът

Този отбор на “Лудогорец” е изчерпан - футболно и емоционално. Много от играчите са преситени от успехи и купи, а на ключови постове няма реална конкуренция и не малко футболисти се считат за недосегаеми, което води до допълнителни проблеми. 

Шефовете на клуба пропуснаха възможността по-безболезнено да освежат и обновят отбора. Още преди 2-3 години “Лудогорец” трябваше да започне този процес, но се забави и сега ще плати.

Тук е отговорността на Томанов. Обикновено - в истински футболните страни, ролята за въпросния процес е на треньора. Но в “Лудогорец” това няма как да стане, тъй като трудно някой се задържа повече от един сезон. Все се “надгражда”.

И така - кралят на българския футбол може скоро да падне от трона. Все още това е най-добрият отбор като единици, отбор, опит, клубна организация... Всичко това отново го прави фаворит за титлата. Но този сезон картите се подреждат така, че “Левски” или ЦСКА-София са напълно способни да приземят “орлите” и да спрат серията им. “Червените” бяха близо през миналата година, грешки в края на прекия двубой в Разград им попречиха.

Едно е сигурно - в “Лудогорец” тепърва ще има още промени и земетръси. Малко встрани мина оставката на още един директор - на детско-юношеската школа, Яков Папарков. Това не е кой знае каква загуба, тъй като Папарков се беше насочил най-вече към нещо, присъщо на хората в неговата позиция в България - безразборно грабене на юноши от други школи, печелене на титли и купи. Не на изграждане на футболисти, което се предполага да прави една школа. Толкова може човекът.

Малко встрани остана и това, че неколцина от чуждестранните треньори в “Лудогорец” (асистенти на всички нива) вече не са в Разград. 

“Лудогорец” вече се намира в преход. Въпросът е ще се възползват ли “Левски” и ЦСКА-София. И кога.